Земеделските производители наемащи сезонни работници вече са по защитени от:
1. глоби от 15000 лв за работник без договор
2. Лишаване от свобода за неплатени осигуровки
3. Лишаване от свобода при нещастен случай на полето
 
На 23 април в Министерството на труда и соцалната политика
бе проведена пресконференция на която Министър Калфин представи в окончателен вариант на идеята предложената от Божидар Петков и група представители на браншови организации от сектора плодове и зеленчуци.
Накрато;

Регистрираните земеделски производители, отглеждащи плодове, зеленчуци и маслодайна роза, вече ще имат право да наемат работници за един ден. Така според министъра на земеделието Десислава Танева и социалния министър Ивайло Калфин ще се даде възможност на хората да излязат от сивия сектор и да се внасят осигуровки. От еднодневните трудови договори ще могат да се възползват всички – и безработни, и заети, стига да не се нарушават други разпоредби от трудовото законодателство. Социалното министерство предвижда да заложи ограничение от 90 дни за работа с подобен вид контракти.

С подписването този вид 8-часови договори безработните няма да губят правото да получават социални и енергийни помощи. "С възможностите на сегашното законодателство всеки подписал трудов договор губи тези права, което е и основната причина да не се подписват трудови договори при сезонната работа в земеделието", каза Калфин. Според министър Танева земеделските производители ще бъдат облекчени, защото при ръчната работа има необходимост от много хора, но за много кратко време. "Даваме шанс всеки да може да работи в светлия сектор", обясни тя.

Как ще действа

Краткосрочното наемане ще стане факт чрез промени в Кодекса на труда и Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Според министър Танева изборът е паднал върху тези три сектора, защото при тях необходимостта е най-голяма. Впоследствие може да се добавят и други сектори, а според Ивайло Калфин подобни еднодневни договори могат да се въведат и извън земеделието, но само след като се докажат като успешна мярка.

Еднодневните трудови договори ще включват данни за мястото на работа, наименование на длъжността, размер на възнаграждението (съобразено с трудовото законодателство в момента), датата, началото и края на работния ден. Възнаграждението ще се изплаща на работника срещу разписка. Времето на работа няма да се признава за трудов стаж, но ще се признава за осигурителен. Няма да има изискване за трудова характеристика и няма да се издава заповед за прекратяване на договора.

Работодателите ще "купуват" 8-часовите контракти от инспекцията по труда срещу предоставен документ, че земеделският стопанин вече е платил вноските в НАП. Ако работодателят е купил повече договори, отколкото в крайна сметка се окаже, че са му необходими, той ще може да ги върне и да получи парите си обратно. Създава се нова категория осигурени лица в КСО. Те ще бъдат осигурявани само за фондовете "Пенсии", "Трудова злополука и професионална болест", както и здравно.

Вноските ще се плащат върху средния осигурителен доход в сектора, който в момента е 383 лв. месечно, или около 18 лв. на ден. От социалното министерство изчислиха, че осигурителните вноски ще струват на работника и работодателя общо около 5 лв. на ден. Независимо какво дневно възнаграждение е договорено, вноските са върху тези 18 лева. По груби оценки прекият ефект за бюджета ще е около 40 млн. лв.

Кога ще влезе в сила

Представителите на браншовете, за които ще се отнасят новия вид договори се надяват промените да бъдат приети от депутатите преди началото на кампанията. Според министър Калфин теоретично промените в законодателството може да са одобрени от парламента до края на май. "Надявам се в началото на май промените да влязат за обсъждане в тристранния съвет, след което предстои стандартната процедура – одобрение от Министерския съвет, комисиите и приемане в Народното събрание. Ако не се случи нещо извънредно, теоретично е възможно процесът да приключи около края на май", обясни социалният министър.

Според  Божидар Петков, председателят на  Асоциацията  на  малинопроизводителите , с еднократните договори се обезопасяват както работниците, така и работодателите. "Представете си как в едно стопанство за ягоди, в което трябват за кратко 200 души, 10 нямат договори. Тогава глобата скача на 150 хил. лв.", каза той. Според него с промяната работниците вече се осигуряват срещу трудови злополуки и им се гарантира, че ще си получат парите. "Също така ние вече ще можем да декларираме тези възнаграждения като разход. Защото сега поради липса на такъв разход декларираме огромни печалби и плащаме големи данъци. В крайна сметка бюджетът отново дава тези пари за социално подпомагане", каза той.